Даниелче, нищо му няма на заглавието, то си пасва на снимката. Та тези наши национални ценности в този им вид, наистина са на изчерпване и затова поне на мен ми доставят една топлина, задушевност и малко носталгия.
Може би наистина заглавието не съм го доизпипала. Но до него(до заглавието) ме доведе тревата, която е започнала да се катели и увива около кладенчето А лозето не е мое, daik, за да го оставя аз недопрекопано Случайно попаднах на кладенеца, разхождайки се в лозята около града. Този е почти единствения. Другите се надяват на дъжд
Даниелче, може би си кръстила снимката си "Кладенецът на забравата", защото навярно вече той не функционира, но макар и изоставен, той е едно богатство за тази градина, дори само с присъствието си. А ако можеше и да разказва?.....
Как ми се прииска да съм сега на едно такова спокойно и задушевно място...! Тези зелени тонове са като елексир за окото, а и това меко розово контрастира и дава живот. 6