Надеждата ме води. Тя ме превежда през деня и особено през нощта. Надеждата, че след като се изгубиш от погледа ми, това няма да е последния път, когато ще те погледна.
Ca6uTy (Александра Фирсова): 7-12-2011г. 01:01
................... На мен целта ми беше да се постигне студенината."
Александра, според мен най-интересното нещо тук - от снимката и мненията под нея, е частта от коментара ти, която съм цитирал!... Опитът ти за "постигане на студенината" обаче не е достатъчно успешен. Личи си, че това е една нагласена, а всъщност недонагласена и донякъде вяла "студенина", която от една страна може би не е достатъчно вътрешно присъща на този субект - така, както си я представяш,а от друга страна той (субекта, модела) не я е "доизимитирал" достатъчно!... Не знам в рамките на този ти творчески етап доколко добре би се справила и занапред със задача, подобна на тази, която си си поставила!... Както отбелязах в началото, обаче, самият ти опит, заедно с коментара ти крият известна свежест, за разлика от част от мненията под снимката!...
Поздрав!
Съгласен съм и с двете дами. Фонът е много, много по-добър отколкото на предната снимка. За модела е ясно - той е превъзходен. Сега за студенината - показване на чувства, състояние, моменти в един портрет - това е висше изкуство. Аз мисля, че с продължаване на опитите и работа по снимките ще става все по-добре. И все пак - най-хубавото е, че има публикуван портрет - за това адмирации!
За обработката - да,ако не е снимка, в която няма никаква, ама никаква обработка, освен изрязване и намаляване на размера (а тази очевидно не е такава), иска още да се работи. Това беше смисълът и на втория ми коментар под предния портрет.