"От залеза до изгрева - в небето на надеждата узрял,
под свечерената самотност на простора
пренесъл своя земен дял
през живожарищата на позора;
през горестта на сто страдания,
през люта бол и разстояния
на времето завоите опасни извървял -
при тебе се завръщам пак! - Не съм ли закъснял?"
Има ли изобщо какво да се коментира след такива думи...
Освен да се каже "Браво за тази фотография!".
Благодаря ви приятели.Имам пристрастия към този гений...неподвластен на времето...на всичките ..изЪми и ...крации. Въпреки забравата му в последните години, стиховете му ще надживеят всички дела на онези срамуващи се да го почетат с необходимото уважение,само заради това, че е творил нещо в едно друго време...Времето...когато се наливаха основите...на всичко онова което сме сега.
И неволно правя аналогия с една фраза от преди столетия..."Поради что се срамиш........." ....да свалиш шапка пред гения, станал гений още приживе.Време в което ти си бил една обикновена мижитурка....биеща се сега в гърдите със заслугите си....на мижитурка.