Понякога не се разбираме, понякога не ни разбират и с всеки миг, презрял, усещаме как чувствата във нас умират... Душите ни - самотни гълъби в небето пръскат звезден прах и топлината е гнездото им, а обичта е слънчев грах... В крилете тихо стене вятърът, разсечен от рояк мечти... Красив е онзи миг, когато събуден порив полети...