Понякога сред бодлите се крие толкова нежност...
* * *
До тази нощ бях принц, но омагьосан.
Ориса ме орисницата лоша
чак до смъртта си всяка нощ да нося
една бодлива таралежа кожа.
...
Но мислех си: "Ще дойде тя, едната,
и ще разтури страшната магия!"
И ти дойде. Прежали свойта нежност.
...
Ръцете ти ме галят толкоз нощи
и питам се със страх: "Кървят ли още?"