yotovava
1893 results
СБОГУВАНЕ СЪС ЗИМНАТА ТЪГА
Остават шепотите в мрака – да ми напомнят за дъжда,
след който дълго те очаквах и нишки от тъга предях.
Копнеех да съм лист от явор – покрит с червено кадифе,
и да се стелне листопадът – с уханието на кафе, ...
  53 
ЗИМНИ МНОГОТОЧИЯ
Три врани чоплят пръхкавия сняг.
Нощес е наваляло и е чисто.
Студът накрая – след неспирен бяг,
на моя покрив си намери пристан. ...
  77  11 
НЕБЕСЕН НЕВЪЗВРАЩЕНЕЦ
Шепа звездно просо разпиля
Бог нощес над смълчаната бездна.
И светулка – несръчен жътвар,
с лунен сърп до разсъмване шета. ...
  121  11 
  93 
ПОДПИСАНО СЪС СНЕЖЕН ЩРИХ
Глухарчето е къса свещ, която в залеза догаря.
Часовникът отмерва шест, махалото нощта разпаря.
През парцаливия хастар се ръсят премълчани думи.
С тях да запълня не посмях опразненото помежду ни. ...
  87 
  106  11 
ДЪГА, КОЯТО РАЖДА ЛАВАНДУЛА
Ноември ме преджоби мълчешком.
Последните стотинки и билети
набързо сви и скри се на бегом
зад ъгъла и празните касетки. ...
  104  10 
МОЛИТВА ЗА СЪБУЖДАНЕ
Зад някаква порутена ограда,
от скърпени ръждиви ламарани
в следобеда, над градските площади
невидимо петле изкукурига. ...
  85 
  181  17 
РАЗДИПЛЯНЕ НА СВЕТЛИНАТА
Не бях добре, но знам, че съм наред,
щом виждам пролетта да се задава
Познавам всеки птичи словоред,
съдрал мъглите в тъмната дъбрава. ...
  91  10 
УБЕЖИЩЕ
Не идвай в мойте сънища, недей.
Така не се нахлува във обител.
И здрачът от душата ми кълве.
Дано си струва да си победител. ...
  139  13 
ДОКАТО БОЛКИТЕ БРОИХ
Щом бездните с изпръхнал здрач
пред моите очи се стелнат,
и тръгне нощният ездач
през хоризонта безпределен, ...
  212  11 
Отиваш си като дъжда –
притихнал в мократа си шуба,
Край портата избѝ ръжда
и пътят в храстите се губи,
Зачерквам с присмехулен жест ...
  181  10  12 
ЛЮБОВЕН РЕКВИЕМ ПРЕЗ НОЕМВРИ
Приготвих чай от вчерашния дъжд.
Тръпчив е малко – но ще го изпия.
Той има цвят на неузряла ръж
и дъх на късноесенна кория. ...
  136 
ОЧИЛА ЗА ЗИМАТА
Мъглата ли превзема хълма,
или с кокоша слепота
очите ми сега се пълнят
и чезне одрипял светът? ...
  136  14 
  116 
  99 
  70 
  116 
ПРЕМИТАНЕ НА ЕСЕННИ АЛЕИ
Скъперник трол изгубил е жълтици –
шепа ситни жълъдчета в шумата.
И в пъстра златоткана плащаница
блести след дъжд копринената утрин. ...
  99  10 
КАРТИЧКА ОТ ПРЕДСТОЯЩА ЕСЕН
Хвърлил сламената ризка,
тича август под дъжда –
щур хлапак, бои разплискал
в песъчиннки и ръжда, ...
  91  11 
  115 
  110 
  196  16 
  104 
  83 
ОБРАТНАТА СТРАНА НА ЗАЛЕЗА
Дали килим ще разстеле –
от нежна, пухеста върбовка
и в розовото й шалте
ще ливне перестият облак, ...
  109 
  146  13 
  126 
ЦЕНАТА НА САМОТНИТЕ МИНУТИ
Желанията ми са прости –
не съм мечтала за пари.
Обичам да ми идват гости
и да беседвам до зори. ...
  69 
ТОЛКОВА ДА ТЕ ОБИЧАМ, СВЯТ!
Щурче в ухото на луната
изронва тихички брътвежи
и тънки бримчици премята
паякът в сребристи мрежи. ...
  98 
ПИСМО, НАПИСАНО ПОД ЛУННА СВЕТЛИНА
На много тържества не съм била.
Пропуснала съм доста панихиди.
Не е победно копие игла,
с която ших покров – за да си ида. ...
  112  12 
ВИК ОТ ИЗПОВЕДАЛНЯТА
В ума ми вие гладен единак
и с дрипав шал луната е повита.
От първите зори до късен мрак
кънтят безспир в душата ми копита. ...
  83 
  234  13 
ХАПЧЕ ЗА СВЕТЛИНА
Как жадна бях за синева
на есенна неделна утрин
с дъх на гора и на трева –
без телефони и компютри, ...
  85 
Написах ти писмо на лист от кестен
и в локвите го пуснах – да те търси.
Не помня друга тъй красива есен.
Макар че те изгубих. И е късно.
Броя на дните сиви неспокоя, ...
  147 
ДВЕ ДАТИ ОТ КАЛЕНДАРА
В кое пространство крие се покоят?
Аз в ни едно до днес не ти гостувах.
Прилъгвах се, че може да съм твоя.
Събирам в стих ранените си букви. ...
  103 
ВЕЗМО ВЪРХУ ОТРОНЕН ЛИСТ
Не съм изчела всички ръкописи
на есенната брезова гора.
Дъждът я милваше – безкрай улисан
в любовната си ласкава игра. ...
  119 
САМОТНА ДРАКА В НОЕМВРИЙСКА УГАР
Кажете как се става лицемер?
Омръзна ми да бъда трън в очите
и хляба си да чупя – сух и чер.
Познавате ли някой – да го питам. ...
  150 
  191  14 
Random works
: ??:??