yotovava
2,669 results
ТРУДЕН ИНТЕГРАЛ
Да си отидеш – бе прогноза
на много зъл математик.
Градът – изпепелен и грозен,
понеже ме напускаш ти. ...
  93  12 
  54 
СИНОПСИС НА МЪЛЧАНИЕТО
От думите, които премълчах,
и чаках времето им да настъпи,
останала е само шепа прах
и вятърът раздухва я – безплътен. ...
  103  12 
  121 
БЕЗАДРЕСНИ ДОМОВЕ
Съседът кошерите зазими.
Пчелите спят – цветенца ли сънуват?
Брезички три, сред нивата сами –
видение в мъглата, плуват. ...
  110 
КРЪЧМАРСКА СМЕТКА
Безнадеждно е да се обичаме.
Та нали ще си тръгнеш след два.
И матракът с фалшиво приличие
ще прискърцва – задрямващ, едва. ...
  134  10 
ЗАПИСАНО В ИЗГУБЕН ДНЕВНИК
След непремерените жестове
горчилката се свлече в мен.
Гневът расте и го наместваме
из рамките на тоя ден. ...
  90 
ТРУДЕН ВЪЗЕЛ
Глухарчета изпълват нощното небе
и в пазвите си кътат бъдещите изгреви.
Нагарча ли ми много тъмното без теб –
утеха ще подиря в нежните им взривове. ...
  122  10 
ЗИМНА МИМИКРИЯ
Аз предпочитам ясен жест
и не обичам да гадая.
Човек – понякога злочест,
намира пътя сам към Рая. ...
  98 
НА ИЗТОК ОТ РАЯ
Отгледах мрак. И се разсъмна.
Презрял се пукна тоя плод.
Разбрала съм, че най е тъмно
пред изгрев в сивия живот. ...
  149 
ВЪЛЧА ЛУНА
Ще ти гребна водица мълчана,
прислоня ли до тебе глава –
да ти пръсна очите зарана.
Как ли дъх би поел след това? ...
  109 
КАРТИНА В НОЩНОТО НЕБЕ
Небрежни профили по залез
разстилат мрежи от коприна
и здрачът – с тънък показалец,
издрасква сянката ми фина. ...
  112 
СИЛУЕТ НА АНГЕЛ В СНЕГА
Не ме рисувай по стъклото с пръст –
мъглата и студът са само ехо.
И вятърът, вилнял околовръст,
през прага смита сетната утеха. ...
  133 
ОБРАТНАТА СТРАНА НА ОГЛЕДАЛОТО
Не беше лесно да призная,
че тишината ме тревожи.
Нахлува в празната ми стая
и тръсва мократа си кожа. ...
  167 
  193 
ПЕРОНЪТ ОПУСТЯВА РАНО СУТРИН
Постой на прага – малко да погледам
очите ти, преди да си отидеш.
Потъваш в здрачината – и по-бледен,
изчезва бавно образът ти свиден. ...
  153 
РАЗБИВАНЕ НА СТАТУКВОТО
Не всяко куче е бездомно,
не всеки призрак е домашен.
След лицемерната ти скромност
ми иде нейде да отпраша – ...
  188 
  131 
В НОЩТА СРЕЩУ ВОДИЦИ
Не мечтая за ничий живот.
Моят ми е напълно достатъчен.
Имам дом и красив небосвод –
и не помня дали ми нагарчаше. ...
  124 
  171  11 
НЕНАПИСАНА ИСТОРИЯ С ТРОМПЕТ
Отмина лятото – с жестока жътва,
изгубих много – страшно ме болеше.
И колко тонове тъга преглътнах.
Дали платих за всичките си грешки? ...
  148  10 
ДОЗА
Самотата се пие на глътки –
като силно, горчиво лекарство.
Мракът стиска ме в яки прегръдки,
вместо нейде далеч да митарства. ...
  131  10 
СНЕГЪТ ЩЕ СКРИЕ СТЪПКИТЕ МИ БЪРЗО
Била съм тук, не искам да се връщам.
И да оставам смисъл не съзрях.
Мъгла обгръща тихата ми къща
и пътят е скован от студ и страх. ...
  120 
СИРОТНИ БРЕГОВЕ
Тази любов си отиде,
а да се върне – едва ли.
Другият става невидим.
Време е да я прежаля. ...
  134 
  166 
КОГАТО МЪЛЧА
Дали сезон е любовта?
За всяка обич трябват двама.
Не те намерих в пролетта,
ала и в зимата те няма. ...
  129 
На тази дата през 1987 г. сключих брак.
37 години брак – това си е повече от каторга, но човек накрая свиква май
Това, обаче, което искам да ви разкажа, е друго. Имали сме сити години, имали сме бедни години – като навсякъде. Но никога няма да забравя средата на януари 1989 г. Тогава получавахме ава ...
  198  12 
ЗА ЗИМАТА БЕЗ МНОГО ДУМИ
Ела? – Аз обещах да е красиво!
И ти едва ли някога си виждал
небе – в което скрежът мълчаливо
магични кули от сребро иззижда, ...
  212  11 
  136 
  253  12 
БЯЛО В ОЧИТЕ МИ
Всеопрощаващ беше този сняг
и ние – две настръхнали врабчета,
преминахме греховния му праг,
преди виелицата да зашета. ...
  188 
КЪСА ПРЕДКОЛЕДНА ПРИКАЗКА
Беше пътят за връщане кратък
и от първият скреж засиял.
Но къде ли ме води нататък –
щом премина през оня превал? ...
  127 
НЕИЗБЕЖНИ ЛАБИРИНТИ
Не си дошъл навреме в този дом –
да пръснеш самотата излиняла.
И може би остава мълчешком
да ме целунеш само пред раздяла. ...
  189  15 
  181 
АУТОДАФЕ НА ДУШАТА
Това е лудост, с теб сме прокълнати,
отвара с беладона ли изпих?
Разбърка календарът всички дати
и празниците нареди на стих. ...
  159  14 
НЕВИДИМОТО ЧЕСТО Е ЗНАЧИМО
Пълчищата от облаци щом минат –
над ридовете дълго ще вали.
Наметнала дъждовна пелерина,
три тайнства есента ми сподели. ...
  139 
КЪСИ ДРАСКИ ВЪРХУ СНЕГА
През зимата рисувам само с туш –
защото светлината е оскъдна.
И с всяка кал по мокрия ботуш
копнея пролетта да ми се сбъдне. ...
  137  11 
АКРИЛ ЗА САМОТНИ ДНИ
Избухва листопадът над баира –
в оттенъци от охра и кармин.
Къде ли из пейзажа се намирам?
И ти без мен защо си тъй самин? ...
  176  12 
  194 
СНЕЖНОПИСНИ СТРОФИ
Аленее пътеката в първия сняг –
сякаш пламнаха в залеза тихо листата.
И студът припълзя, вцепенени от страх,
из смълчаните пазви заспиват зрънцата. ...
  194  12 
Random works
: ??:??