yotovava
2,491 results
ЗОГРАФИСВАНЕ НА РАЗДЯЛАТА
Шом приключиш с делата си, време е да си отидеш.
Колко силно си ме прегръщал, трудно е да забравя.
Бог кодира в иконите път за оттатък – невидим.
А без теб се обричам да тлея в безумна жарава. ...
  50 
  43 
БРОИЛКА НА СПЕСТЕНИ ДНИ
Това, което е било
и няма да се върне вече –
догарящият епилог
на залез в парцалива вечер, ...
  44 
ПРИШЪЛЦИ В НЕПОЗНАТИЯ ГРАД
Картината е драсната – поле
и макове в зелената му пазва,
синчец и маргарити, туфи слез,
идилия, смирение и празник. ...
  56 
НЯМАХ ВРЕМЕ ЗА ДРУГОТО СБОГОМ
Щом си тръгна, ще знам, че е време
да разкажа каквото научих.
Всяка болка познавам и тремор
на бедняк, и на бродещо куче, ...
  62 
ОБРАТНО БРОЕНЕ
Бяхме силни, бяхме млади, влюбени – като деца,
бронзовите листопади се разпущаха над нас,
щедра есен – плод и песен, бѝло – бухнало сено,
в шепа – орехче и кестен, златни нишки връз везмо, ...
  71  12 
  58 
ПУСТИННА ПЕСЕН
Не задавам въпроси. Аз просто мълча
сред рояци уплашени, зли пеперуди.
Колко страшно звучи в предпоследния час,
да си кажа: – Палачът за мен е събуден. ...
  73 
ЙЕРОГЛИФИТЕ НА ЗДРАЧА
С кого душата ми говори –
не знам, но се улавям често –
в копнежа си да стигна горе,
насън летя. И още нещо – ...
  70 
СЯНКА В МОКРОТО УТРО
Почуках на вратата ти случайно.
Измокрена до кости от дъжда.
Пухтеше на кюмбето весел чайник.
Катанецът заяде от ръжда. ...
  108 
ОБУВКИ ЗА ПРОЛЕТНИ СЪНИЩА
Дъхтят на мокра лавандула
покрайнините на града.
От врявата не съм дочула
кога пристигна пролетта. ...
  68 
ДЕТСКА ВЪЗДИШКА
Защо ли малкото дете,
не страда за пари и слава,
наивно мисли, че стоте
се стигат, ако крачиш бавно. ...
  57 
  82 
ПРЕОДОЛЯВАНЕ НА ЗИМАТА
Не разбирам щурчетата как
оцеляват в омразната зима,
кой ли свише подава им знак,
че сменен е проклетият климат ...
  72 
  112 
  71 
ЖЕТВАР НА НИЩОТО
Дълго жънах просото по залеза
с китки, стегнати в здрава каишка.
Хоризонтът от сол побеляваше.
Звездни кошери мракът разбишка. ...
  88 
ЖАРАВА ЗА НАПИСВАНЕ НА СТИХ
Не знам какво нататък предстои,
аз пасианса наредих отдавна.
Сега е времето за златен стих,
от залеза което пооткраднах. ...
  94 
ПАРАДОКС
В бърлогата под старото дърво,
родено в мразовито, сиво утро,
едно вълче дочу предсмъртен вой
и с нос подуши въздуха барутен. ...
  106  10 
ИСКРА ЗА БЕЗНАДЕЖДЕН ОГЪН
Накрая взех, че остарях,
а сякаш беше точно вчера,
когато в туфи звезден прах
чертаех планове в Безмера ...
  57 
УРОК ПО СВЕТЛИНА
Това, което да разкажа мога,
едва ли струва пукнато петаче –
как трудно с лятото се взима сбогом
и как невенът през октомври плаче. ...
  81 
АЛХИМИЯ НА БУРЯТА
Пресях мъглите в плитката река –
заплетох се сред жилавите гръсти.
В съня си бях протегнала ръка –
очите ти по изгрев да покръстя. ...
  78 
ПОЧТИ ИНФАРКТ
Само̀, забутано селце.
Дори на картата го няма.
И път без изход и без цел.
Три псета лаят покрай дама. ...
  88 
ПОСЛЕДНИТЕ СТЪПКИ КЪМ ЗАЛЕЗА
Колко много мъже са осъмвали с тебе пияни?
Но безкрайните нощи на страст и на бурен кипеж
издимяха в небето и над покрива сприхави врани
чоплят мраморен свод над застинал и мрачен строеж. ...
  85 
седем снежинки
прекосиха финала –
бяла неделя
----
вятър извая ...
  76 
  123 
ЧЕРНО И БЯЛО
Знам, че хълмът притихнал е само пореден портал,
но къде ли ще хлътна, когато през него премина?
Може би там, където накрая светът би успял
да живее в любов, без раздор и касетъчни мини. ...
  128  10 
СИЛУЕТ В ЛИСТОПАДА
Есента е стара къща –
с мирис на червен тамян.
Нечий призрак там се връща –
от униние пиян, ...
  59 
  110 
ЗАМЕСВАНЕ НА БОЖИ ХЛЯБ
Понякога се питам, щом разсъмне,
напразно ли сълзата е пролята?
Но с всяко утро зная, че покълва
поезия – магия на душата. ...
  99 
САМОТНО ДЪРВО НА ХЪЛМА
Все още моят край не е дошъл.
Не се вълнувам има ли го Рая.
Не вих с човек до мене като вълк.
За слава и богатство не мечтая. ...
  86 
СОФРА, ЗА ОБИЧ НАРЕДЕНА
Това са предрешени битки.
И в тях не виждам победител.
Ти бързаше да се наситиш
и да преминеш през бедите. ...
  115  10 
ОКОВАНО МЪЛЧАНИЕ
Залутах се в заплетен, труден възел.
Надявах се по-лесно да забравя.
А в чашата ми с чай потъна бързо,
взривил прозореца, безкраен залез. ...
  88 
ПРОЛЕТЕН КЪЛН
Не посягай към моите сънища.
Те за мен са едничко убежище.
Любовта е най-вярната спътница,
ще те следва – дори в неизбежното. ...
  65 
  156  10 
ШЕПА СИНЦИ
Останаха ми няколко мъниста,
с които низах първия гердан.
Душата ми и досега е чиста –
и никого не смогнах да предам. ...
  107 
БЕЛИ СТЪПКИ В ДУШАТА
Да си простим е време, май –
и, ако може – да забравим.
В товар ли залчета корави
ще мъкнем до самия край? ...
  115 
ПРИТЧА БЕЗ ПРИЧИНА
Угасна ми свещицата в тъмата,
а нямах ни запалка, ни кибрит.
Не зная как осъмнах пред вратата
на Ада, нейде в храсталака скрит. ...
  120 
  156 
ШЕПА ВЯРА ЗА БЛИЖНИЯ
Разплитам лунната пътека,
навивам преждата ѝ тънка.
Тъй както нижат се полека
годините, край мене мръкна. ...
  95 
Random works
: ??:??