yotovava
2,191 results
Аз не знам от кого са написани
правилата на тоя живот –
как да съмне, кога да се плисне
светлината през нощния борд,
нито колко да бъдат в неделите ...
  102 
НЕОЧАКВАН СНЯГ
Някой беше отчупил от хляба си
и оставил пред къщния праг
седем-осем измръзнали залъци.
Те за мен ли са – тъй не узнах. ...
  62 
СЕПТЕМВРИ ДЕБНЕ В ШИПКОВИЯ ХРАСТ
А ябълките още са зелени –
надничат през листата срамежливо.
Надявах се, че имам още време –
да дишам любовта – и да съм жива. ...
  63 
  59 
У МЕН НОЩУВАТ АНГЕЛИ
Не знае никой пътя на душата –
как идва, как оттук си тръгва, страда ли...
Когато сняг затрупва необята,
аз зная, че у мен нощуват ангели. ...
  112  14 
ТЪЛКУВАНЕ НА ТИШИНАТА
Сглобена съм накриво и без снадки,
разпадам се – когато завали.
Да бъда твърда случва ми се рядко.
И всеки изгрев дълго в мен боли. ...
  89  12 
Рукна дъжд и във възлести корени
впримчи стария сринат сайвант.
Побеснели табуни от облаци
овършаха до корен ръжта.
Спотаи се селцето сред сенките ...
  122  10 
СЪБУЖДАНЕ ОТ ЗИМЕН СЪН
Стадо звездни коне запрепуска из черната угар.
Колко бяс, колко страст, колко гриви сред скреж и пръхтеж.
Побелява земята. И дълго пръстта ще сънува
как в дървото кръвта се завръща с обилен цъфтеж. ...
  127  11 
Обичам есента – дали защото
смирение ми носи и с позлата
бродира филигранно небесата,
преди да посивеят с неохота?
Щом тишината с кестенови къдри ...
  174 
Сойка – птица присмехулка,
шавна в клюмналия орех.
Пита медена търкулна
здрачът, вместо да говори.
Блесна пламнала свещица, ...
  93 
ПЪТЕКАТА КЪМ РАЯ
Аз вярвам в Бога още от дете.
А случи се да бъде забранено.
Но мракът щом звездите насмете
и отнесе ги в тъмната вселена, ...
  71 
ДРЕБНИ НЕЩИЦА
Все още съм неопитомена,
а моят ден към заника върви.
Дали ще ми остане малко време –
за да нагазя в росните треви, ...
  94 
ОБЪРКАНО ТАРО
Сякаш котка – сърдита на целия свят –
профуча покрай мене денят, издими се.
Вече зная, че няма ни Рай, нито Ад
и душата тежи колко люспица бисер. ...
  194  17 
СНЕЖЕН ЧОВЕК
Тежи снегът, застинал като лава,
ще тръсне клонче смръзналият глог.
А снежният човек наподобява
един прекрасен ренесансов Бог. ...
  110 
  147 
  107 
ВЪГЛЕНЧЕ ПО ДИМИТРОВДЕН
Прибирам ралото на сушина,
дървата в купчинка – за огрев.
Къщенцето – в мъглата сгушено,
пушляви тихичко и кротко. ...
  109  14 
БЕЗСЪНИЦИ
Слънцето залезе – мрачно и разбито.
Господ долу слезе – легна сред тревите.
Много бързо мръкна – някак нелирично.
И градчето млъкна – твърде непривично. ...
  94 
КРЪГОВРАТ
На залеза в дланта пропадам.
Какво е залез, ако няма длани
и не залее хълми и поляни
с жарта от буйната си клада? ...
  75 
НАПУК
Из безлюбовните поля
бе времето неблагодарно.
Каквото ме боля, боля! –
на всяка болчица аз вярвам. ...
  87 
БЕЗМЪЛВЕН СОНЕТ
Знам – бяла смърт и думите застига.
И те тънеят! – чути, неразбрани.
Щом нейде пее пролетна авлига,
веднага я огракват хищни врани. ...
  140 
ЗИМЕН ВАЛС
Не мисля, че остава много време,
светът да бъде цветен и лъчист.
Виелицата щом деня превземе
и вятърът обрули всеки лист – ...
  135  11 
СНЕЖЕН СОНЕТ
Да бъдем тук, се случва по веднъж.
Не пиша чернова – да я поправя.
Подвластни и на страсти, и на нрави
пилеем времето – шиник със ръж. ...
  137 
ОГЛЕДАЛО ЗА ОБРАТНО ВИЖДАНЕ
Не съм дошла на свят да се преструвам
и благославям всяка светлина.
Аз с много малко хора другарувам.
Издигам си понякога стена, ...
  126 
ЗАЩОТО МЪЛЧАХ
Реката, из която дирех брод,
тече през мене – кървава и мътна.
Излиза тъй, че цял един живот
опитвам да се правя на безсмъртна, ...
  163  15 
СЪЛЗА ПО РЪБА НА ЗИМАТА
Отвъд полята, в шупналите хълми
брезите ронят есенното злато.
Душата ми с любов по теб се пълни,
очите – с цветове и аромати. ...
  94 
Заесени. Омрежват се стъклата.
И паякът е виснал на бесило.
От вчера вятър присмехулник мята
захвърлено и дрипаво хвърчило.
Пустее булевардът, жълта шума ...
  98  11 
ПО ПЪТЯ НЯМА ДРУГИ ЗНАЦИ
Тревожни бликащи пчели
край вехта брюкселска дантела.
И липов цвят навред вали –
и птици пеят a capella. ...
  142  14 
  117  10 
Не бе ли огънят ми благодатен?
Или реши, че е измамен?
Светът престава да е необятен,
не е ли споделен от двама.
Събрах душата си в заплетен възел. ...
  91 
  109 
  120 
Днешният ден е знаменателен за мен – на тази дата преди 35 години сключих брак. Естествено настъпих и мъжа си на церемонията, но щом ме е издържал до днес, явно е имало защо. Гледам слънцето навън и си спомням, че и тогава денят беше прекрасен и слънчев въпреки зимата. Гледам и 20-годишния си син и ...
  420  35 
ПРЕМЪЛЧАН СОНЕТ
Тишината след дъжд ми разказа:
– Аз съм тук като болка и лек.
Но – да люби, или пък – да мрази
в този свят може само човек. ...
  94 
ПРЕД РОЖДЕСТВО
Закъде си забързал, от умора пиян,
всяка дума е възел от мисловен гердан,
всяка тиха въздишка – кратък миг благослов.
Любовта ти е нишка в по-голяма любов. ...
  77 
Между седмото небе и рая –
две книги за ценители
Светът е оцелял, защото се е смял – някой по-умен от мен го е казал, но е бил прав. Смял се е през зъби, зад решетки, от страх и от радост, от щастие и в скръб, смехът е освобождаващ и отрезвителен, зареждащ и успокоителен.
Най-трудна е самоиронията н ...
  42 
  86 
  95 
ЗАПИСКИ ЗА НИКЪДЕ
Водата е с метален вкус,
а въздухът – горещ до съсък.
Знам всички притчи наизуст.
Но нейде нишката се скъса. ...
  96 
ИЗДЪЛБАНО НА САМОТНА СКАЛА
Сърцето ми е гробище за лодки –
потънали при вероломни бури.
Забили нокти, тежките им котви
съня ми често посреднощ разтурят. ...
  112  12 
Random works
: ??:??