yotovava

2.9 results

Грешен формуляр 🇧🇬

ГРЕШЕН ФОРМУЛЯР
А зная ли какво е свобода?
И колко чини глътчицата въздух,
изгубя ли се в мрака из града
и трафикът нозете ми е вързал? ...
87 2 2

Кучешка поема 🇧🇬

КУЧЕШКА ПОЕМА
Да си отидем рано е, приятел!
А тишината тръсва мокра грива.
Изохка прагът, хлопна се вратата.
И зимата е тъй немилостива. ...
119 2 6

Когато прекипи дъждът 🇧🇬

КОГАТО ПРЕКИПИ ДЪЖДЪТ
Надцакваме се – сякаш на белот
заложили сме сетната си риза.
Изнизва се проклетият живот
и мами ни проклетата му миза. ...
158 4 4

Пред Рождество 🇧🇬

ПРЕД РОЖДЕСТВО
На покрива луната се закотви
в седефена безкрайна тишина.
И профилът на бяла сънна котка
застина в огледалния ѝ гланц. ...
133 3 3

Огънят на моите чувства 🇧🇬

Ранните ноемврийски вечери носят носталгия по отминалото лято. Понякога, ако денят е бил топъл, усещането, че есента не си е тръгнала, се засилва, дърветата стискат с последни сили сухите си листа, случи ли се циганското лято да се проточи, заблудата за стабилност поддържа определена доза оптимизъм ...
214 4

До камъка на първия завой 🇧🇬

ДО КАМЪКА НА ПЪРВИЯ ЗАВОЙ
Привикнахме да хвърляме вина
връз другия, когато е различен.
Но кой ще ме принуди да обичам
разбитата от присмехи луна? ...
193 6

На сбогуване с ноември 🇧🇬

НА СБОГУВАНЕ С НОЕМВРИ
Какво ли тишината ще предложи
след полета на сетното листо?
На есента обагрената кожа
ще се изсули в празното гнездо. ...
279 5 7

Пропукване 🇧🇬

ПРОПУКВАНЕ
Знам, че камъкът може да диша.
Притаено. Едва доловимо.
И че къта в сърдечната ниша
девет пласта инат да го има. ...
244 2 7

Кърпеж на стари рани 🇧🇬

КЪРПЕЖ НА СТАРИ РАНИ
Самотата намира пролуки –
постепенно дома ми превзема.
Вечер слушам как – дрезгав, улукът
рецитира дъждовна поема. ...
255 4 7

Огънят на моите чувства 🇧🇬

ОГЪНЯТ НА МОИТЕ ЧУВСТВА
Част I
Мъжът беше попревалил вече живота. Отдалече личеше, че е гребал с шепи от всичко – и доброто, и лошото го бяха срещали. Радвал се беше на любов, скърцал беше със зъби, удрял беше с юмрук по масата. И знаеше, че е силен. Любил беше безапелационно и покорително, беше усе ...
315 1 9

Кост в гърлото 🇧🇬

КОСТ В ГЪРЛОТО
Реших косите си да срежа,
но твоята ръка ме спря.
Ще бъде трудно да съм нежна –
от тишините прегорях. ...
447 2 6

Нататък вече няма път 🇧🇬

НАТАТЪК ВЕЧЕ НЯМА ПЪТ
Събирам мъртвите листа –
в опустошените градини.
И Август – както любовта,
от мен внезапно си замина. ...
375 7 9

Неподсладено 🇧🇬

НЕПОДСЛАДЕНО
Не обичам кафето със захар.
Предпочитам да бъде горчиво.
Не издигнах от спомени стряха
и признавам, че още съм жива. ...
381 8 9

Сезонът, в който те очаквам 🇧🇬

СЕЗОНЪТ, В КОЙТО ТЕ ОЧАКВАМ
Когато мръкне, ставам нежна,
защото много ме е страх.
Коминът смръщен се наежва,
на пост застанал – сякаш страж. ...
255 3 7

Това, което крие тишината 🇧🇬

ТОВА, КОЕТО КРИЕ ТИШИНАТА
Какво ли повече да ти река?
Не съм дочакала водата златна.
И сякаш тиха есенна река
животът ми изтече безвъзвратно. ...
207 3 6

Пътник без билет 🇧🇬

ПЪТНИК БЕЗ БИЛЕТ
В полунощ прекосявам града
и данайските дарове мъкна.
По-висока не съм от пръстта.
Верен извод – макар и изтъркан. ...
220 5 7

Кажи ми всичко 🇧🇬

КАЖИ МИ ВСИЧКО
Не позволявай тишината
да се превръща в постамент.
Остана ли си непозната –
да стигнеш няма път към мен. ...
247 3 8

Изгоряла клечка кибрит 🇧🇬

ИЗГОРЯЛА КЛЕЧКА ОТ КИБРИТ
Строих ли замъци от въздух –
каква безбрежна празнина?
Светът отново е премръзнал.
И ние нямаме вина. ...
253 7 7

Писмо от Рая 🇧🇬

ПИСМО ОТ РАЯ
Бяла птица – долетяла, спряла се пред моя дом,
над възглавката ми бяла нареди ми стон след стон,
сам-самотна сиротинка и с проскубани криле,
вдигна облак с перушинки над смълчаното поле. ...
219 7 6

Кална улица 🇧🇬

КАЛНА УЛИЦА
Дъждовно лято е. И все вали –
над къщите, в очите и в сърцата.
Небето сипе тънички игли
и в калната бродерия ги мята. ...
238 3 5

Знаци без значение 🇧🇬

ЗНАЦИ БЕЗ ЗНАЧЕНИЕ
Гората бе събудена от изстрел.
Съдраната на кръпки тишина
по клоните изтръпнали увисна –
като внезапно чувство за вина. ...
251 5 10

Покана без дата 🇧🇬

ПОКАНА БЕЗ ДАТА
Като струйчица мляко се сипва
светлината над грешния свят.
Есента е сезон за молитва –
и на обич, и прошка богат. ...
307 3 13

Пътека към зимата 🇧🇬

ПЪТЕКА КЪМ ЗИМАТА
Избери си посока – една,
и обратно недей се завръща.
Есента драсва дълга следа
в листопада край моята къща. ...
321 4 5

Мостът 🇧🇬

МОСТЪТ
От думи, дето премълчах,
една преседна – като залък.
Без угризения и страх
нагазих в тлеещия залез. ...
295 6 8

Списък за пазар 🇧🇬

СПИСЪК ЗА ПАЗАР
Разказвам ти по същество,
че знам какво е да си нямал,
да си се будил посред нощ –
от много непознати мамен, ...
274 5 4

Пепел 🇧🇬

ПЕПЕЛ
Все някога ще си вървим –
от север, запад или изток.
След думите остава дим –
а всеки много е поискал. ...
231 3 4

Износени думи 🇧🇬

ИЗНОСЕНИ ДУМИ
Не виждаш смисъл да останеш –
това е повече от знак.
Уж болката зачеркнах рано –
но връща се, щом падне мрак. ...
248 4 3

Премълчано наум 🇧🇬

ПРЕМЪЛЧАНО НАУМ
Какво ли крие тишината,
преди звукът да я взриви?
Искра ли – тлееща, която
е щрих от есенни треви? ...
212 1 2

Първата слана 🇧🇬

ПЪРВАТА СЛАНА
Когато трябва да си идеш,
не обвинявай есента.
Обръгнала съм на обиди –
да слушам – и да ги чета ...
309 4 7

Есенен рефрен 🇧🇬

ЕСЕНЕН РЕФРЕН
Разгъна залезът покрай града
пламтящото си алено платнище.
В леярната край врящите недра
короната си кестенът разнищи. ...
328 1 5

Счупеното огледало 🇧🇬

СЧУПЕНОТО ОГЛЕДАЛО
В душата ми – гнездо оси,
из мисълта ми бродят вълци.
Ти може чакан да не си,
но винаги добре дошъл си. ...
288 6 11

Повикай ме по име 🇧🇬

ПОВИКАЙ МЕ ПО ИМЕ
Имах някога синьо коланче,
бяла рокля и сламена шапка.
Ала споменът днес ми нагарча –
сякаш тежка мастилена капка. ...
295 3 9

Преминаване на Лета 🇧🇬

ПРЕМИНАВАНЕ НА ЛЕТА
Преведи ме до другия бряг.
Той изглежда красив отдалече.
Свита нямам, победният стяг,
като дрипа в нозете се свлече. ...
320 3 4

Две крачки до ноември 🇧🇬

ДВЕ КРАЧКИ ДО НОЕМВРИ
Как искам някой да ми каже
какво е всъщност есента.
Дали защото ми е важно –
за вечно лято си мечтах? ...
287 1 7

Наръчник за употреба на чувствата 🇧🇬

НАРЪЧНИК ЗА УПОТРЕБА НА ЧУВСТВАТА
Недей ми праща никога писма –
реката есенни води повлече.
В покоя си прииждащата вечер
захлупва ме със тежки повесма. ...
291 5 9

Последният лов 🇧🇬

ПОСЛЕДНИЯТ ЛОВ
Животното се мяташе в капана
и бе готово вече за отстрел.
Те чудеха се лесно как се хвана
и радостта им нямаше предел. ...
376 8 22

Нулевият паралел 🇧🇬

НУЛЕВИЯТ ПАРАЛЕЛ
Не ти разказах своя сън
и тъмнината непрогледна,
простряла мокра длан навън,
за мен обител бе последна. ...
246 3 11