Пепи, прочетох "Майчин инстинкт", дори съм го сложила в любими за по-късен коментар, защото на мен никога не ми стига времето и творбите, които ме докосват са там, а твоя разказ направо ме жегна от съвкупността на всички чувства в него. Радвам се, че съм добринесла с нещо мъничко за твоето вдъхновение и си създала възвисена история, която крещи, колко малко ни трябва да бъдем да бъдем хора.
Благодаря ти, Пепи!🙂
"Когато птичата броеница се заизвива и започна да се смалява все по-надалече и по-нависоко в небето, един старец, едно куче и една врана останаха да ги чакат да се върнат напролет."
https://otkrovenia.com/bg/proza/shtyrk-i-vrana
Ето къде съм видяла птичата броеница!
Ако можех, бих илюстрирала разказа със снимката.