Не помня кой ли беше изчислил

по колко километра всеки ден

със  табла сервитьорът е покрил

докато седне – вече уморен...

А днес е пак поредният ми ден,

след  първото кафе съм пак на смяна...

Аз нямам право да съм уморен

и трябва смяната да е засмяна...

Отново километри в този ден

ще извървя докрая, до бакшиша...

когато ще съм смъртно уморен,

и щом приседна,  вече трудно дишам...

В градината, по масите, врабчета

опитват на клиенти да се правят...

А аз до тях приготвям си отчета

и искам този ден да го забравя...

Въздъхвам и опитвам глътка вино...

В бакшиша си замислено се взирам...

Къде да ходя? Този ден отмина...

Допивам виното...

И се прибирам...