21 сент. 2017 г., 12:24

Сервитьор

2K 0 2

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Георги Ванчев Все права защищены

Не помня кой ли беше изчислил

по колко километра всеки ден

със  табла сервитьорът е покрил

докато седне – вече уморен...

А днес е пак поредният ми ден,

след  първото кафе съм пак на смяна...

Аз нямам право да съм уморен

и трябва смяната да е засмяна...

Отново километри в този ден

ще извървя докрая, до бакшиша...

когато ще съм смъртно уморен,

и щом приседна,  вече трудно дишам...

В градината, по масите, врабчета

опитват на клиенти да се правят...

А аз до тях приготвям си отчета

и искам този ден да го забравя...

Въздъхвам и опитвам глътка вино...

В бакшиша си замислено се взирам...

Къде да ходя? Този ден отмина...

Допивам виното...

И се прибирам...

Комментарии

Комментарии

  • Много пубава фотография със стих!
  • Харесах портрета с пояснение-стихотворение!Много истина и реализъм - някак тъжно ми стана за младежа-сервитьор...Поздрави!

Выбор редактора

Ранна морска утрин 🇧🇬

lyr

Ранна морска утрин при скалите на Сарти.

***

Eipril

В полет

kdlaz

За любителиете на птиците - снимката е направена на езерото Керкини - невероятно сборище на много ви...