Дори и с теб, се чувствам сама.
Все пак, благодаря на Бога,
че те имам!
Какво е то, понятието  "Душа",
тя вътре в мен ли е,  обвива ли ме
или е незрима!
Все нещо не достига,
изплъзват ми се дните без диря
и завинаги!
В мен е тишина, толкова неповторима,
че само ударите на сърцето ми напомнят,
че още съм жива!
Прости ми съдба, не те ли разбрах!
Неблагодарна!...Не...Несправедлива!...
Не, не ми отива!
Но ти си толкова добра, остави ме да реша,
да се самосъжалявам ли или на себе си
да се присмивам...