От време на време разглеждам тази фотография, и ме навява на различни мисли със заглавието си, защото аз мисля, че душата на човек е с цвета на неоновата светлина - призрачно прозрачна, е може и да греша, но наистина там той отглежда най - чудните цветя! Има цвете на радостта, любовта, спомените, на тъгата, обичта,свободата и кой знае още колко!