Безжичен, не се притеснявай, брой ме в твоя отбор. И аз много неща не разбирам, понякога дори и себе си. Бях подготвила за публикуване оргинала на този кадър, но Стойчо ме предизвика, по повод пожарите и реших да я преработя, за да заприлича на нещо като огнена стихия. Болката ми е голяма, когато видя пожари, защото съм го преживявала и знам, колко безсилна бях. При мен бяха пратени 5 пожарни, заедно с пожарникарите съм разпъвала шланговете, за да пълнем пожарните с вода от пожарните кранове. 6 часа беше борбата. Това са мъже и момчета, които заслужават цялото ни уважение. Прекланям се пред тях!
Радвам се, че те предизвиках да коментираш, и по принцип не пускам един кадър с различни обработки, но ще пусна оригиналния кадър, който бях подготвила за публикуване.
Благодаря и на останалите!
Честно казано - опростял съм. Тази снимка не я разбрах много, особено във връзка със заглавието. Но пък присъствието на стар стан много ми се понрави. Значи, че такива арт-снимки са необходими - всеки намира по нещо. Бях решил да не коментирам фотография, но ти ме предизвика. Поздравления.
Теди, получил се е страхотен синхран между снимката и стихотворението ти отпреди, което още с първия прочит съм адмирирала! Това поетично заглавие също е удар в десятката!!! Възхищавам ти се! Чудесен начин да изразиш творческите си чувства в пламъците на едно безпощадно и изпепеляващо лято!👍💋