Когато минавам през разни малки, повече или по-малко забутани села, и като се замисля, получавам поне прилог* на депресивност и отчаяние!... Има някои действителни основания за това, но в немалка степен в тази емоционална насока има измамност, защото такива места наистина са безпереспективни и упадъчни, но, като си помисли човек, може би само потенциалната липса на достъпна медицинска помощ е истинския значим неблагоприятен фактор при едно принудително скромно съществуване на подобно място!?... Темата би могла да се развие повече!...
ПП Това е къща отпреди доста време когато в България, а и в света, цивилзацията е била значително по-малко развита и навлязла в обществото.
Все пак, може би само религиозен светоглед би компенсирал, поне частично, упадъчните основни елементи на бита в подобна къща!?
* прилог - нещо като начален порив