Може би не дотам известен, но любопитен факт е, че Апостолът има и един единствен стихотворен опит, чрез който разкрива моменти от своята биография.
Из "Аз Васил Лъвский...":
Аз Васил Лъвский в Карлово роден,
от българска майка юнак аз роден,
не щях да съм турский и никакъв роб,
същото да гледам и на милия си род.
Станах и отидох в Стара планина,
за година време се аз разгледах,
в Сърбия ходих и по Влашко скитах -
от нийде помощ за наша свобода.
Станах отидох в Стара планина
с вярна дружина, с Панайот войвода,
юнаци народни, техен аз байрактар.
За година време всичко разгледах,
което не знаех, войвода аз питах -
главни друмища и тънки пътеки,
се ги бележа занапред нам леки.
Хубава гора, студена е и вода,
за наши жени и дребни деца.
........................................................