Портретът е хубав, но аз си мисля за един друг Левски: този, който години наред е обикалял България с рана в корема, и с рана в душата, и е крил личната си болка, защото е имал една мечта. И е работил за нея. Каквото и да се каже за Левски, все е малко или недостатъчно или неточно. Може би само една дума стига: Сполай, бачо Василе!