Apr 5, 2025, 2:12 PM  

Инсценирана Пролет

510 0 4

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Анахид Демирова All rights reserved.

Тя е жена във възраст, която наричат почтена. Дойде да я снимам. Каза ми ,,Аз съм пролетта,, Обясни ми точно как да направя всичко. И аз го направих. Подготвих старателно всички материали за целта. Затова сега на тази фотография вие ще видите една жена във видимо -почтена възраст, за истинската ще кажат в моргата. На главата й стои корона на дърво от бодлива тел. Разклоненията от клони извих в изящни извивки и причудливи спирали.

... за да изглеждат вълшебни както тя искаше.

Закрепих цветя, птици, листа и дори едно гнездо с яйца със щипки, кламери и Каноколит. Да не падат. Така искаше. Да не могат да паднат. Очите й гримирах в розово-синьо. Всъщност сини бяха скулите й. Не каза защо. Но очите й бяха червени от плач. Това го разбрах и сам. Косите й бяха разхвърляни отстрани, небоядисани и несресани като на растър. Беше застанала пред една маса, на която сложих останалите щипки, игла и конец по нейно изрично нареждане. Случайно някой да не си помисли, че птиците горе са истински, каза ми. Хората предпочитат да виждат, което им се иска да видят. И това тя го каза. После сама добави към натюрморта на масата чаша с вода и една зъбна протеза. Точно преди да я снимам, извади едно знаменце на дълга, дървена пръчица. На него беше нарисувана усмивка. С него тя закри половината си беззъба уста. А в другата ръка като щит държеше гордо четката си за зъби. Оставаше ми само да цъкна за снимка, когато тя извика, че е забравила обеците си. Донесе ги от чантата си. Бяха стъклени момини сълзи. Отиде пред огледалото  да си ги сложи. Трябваше дълго да я чакам, докато уцели дупката на ушите си с треперещите си ръце. А когато се обърна гримът й се беше разтекъл. Очите й бяха празни.

- Обеците ми се счупиха-каза тя.

Еeeхххх..... сега трябва да я гримирам отново. Но, когато я снимам, ще ви я покажа.

Имайте малко търпение, защото не сте виждали такъв кукумицин. Ако всичко това ви резонира, моля пуснете палец нагоре, коментирайте и се абонирайте за страницата ми, за да не пропуснете новите ми публикации. И не забравяйте-това е художествен разказ с обща енергия. Ако желаете да си направите индивидуални аранжирани фотографии, пишете ми на лични. Услугите са платени.

Comments

Comments

  • Не, обеци са. Купих си ги. Това е снимка от обявата. Дизайнерски и наистина стъклени. Много си ги обичам, но.. ме вдъхновиха в обратната страна на медала, не знам защо...
  • Ани,наистина интересно! Цветчетата са красиви,но първото което си помислих,че виждам ключодържатели.
  • Е.. доволна съм от факта, че съм те накарала да прочетеш 3 пъти. Това напълно ме удовлетвори.
  • Откачено, това ще кажа - историята е такава, три пъти прочетох поред... и, не, не искам да ме снимаш...
    Добре се е получило, като атлнтиподна композиция - нежните обици и... този "романс с пролетни нотки" под нея...
    Поздравявам те.

Editor's choice

Слънчогледи

baijim

СЛЪНЧОГЛЕДИ Масло, платно, размер 40/50 см. С рамка 52/62 см. Художник: Бай Jimm

* * *

Velina-22

Здравейте и от мен! 🇧🇬

DaniRusev

Здравейте отново и от мен! Стартирам моето завръщане с един от любимите ми акварели! Размери 36/58 с...