Разбира се, аз не се възхищавам толкова на реалистичното изображение, колкото на суперреалистичната идея, която прозира в поредицата, на разказа в нея, на иронията, леката незлобива подигравка, може би и малко самоирония, включително национална - и защо не! Във всеки случай и аз мисля, че нещата са стойностни. Поздрав, Даскале!