Палячо

Comments

• 

  geni24 (Евгения Георгиева)

  Хареса ми картината, ще коментирам така:
  
  Kлоунът
  Евгения Георгиева
  (Svidna)
  Във фургона на цирка стои,
  клоунът стар и грима си рисува.
  Всички бръчки старателно скри,
  знае той всяка колко му струва.
  
  Всяка нощ със засмяно лице,
  пред тълпата от хора танцува,
  и раздава зрънце по зрънце
  любовта, за която бленува.
  
  Щом утихне и всички заспят,
  бавно маха носа и косата,
  коленете болят ли болят,
  старостта му наднича в душата.
  
  Черни вади по бяло лице,
  пак се стичат издайно горещи.
  Как да скрие туй болно сърце?
  В тъмнината догарят две свещи.
  
  Във фургона погледна деня,
  клоунът стар на леглото лежеше,
  със усмивка без грим на уста,
  на смъртта във прегръдките спеше.

  2016-03-19T14:32:17+02:00
• 

  Brezar111 (Людмил Нешев)

  Белла, сядай си на задника вече!

  2016-03-07T22:32:51+02:00
• 

  Bezzhichen (Безжичен)

  Все пак това е картина, и то много добра. Досещат ли се някои от излишно коментиращите тук за това ? Май не!

  2016-03-07T21:47:31+02:00
• 

  Незабравима (Кремена Стоева)

  Хей, хей, хайде стига, моля ви, днес съм като пъдар.

  2016-03-07T21:43:58+02:00
• 

  Brezar111 (Людмил Нешев)

  Да, синоними са, Белла, безспорно, но шутът в миналото е бил нещо като платената поръчкова журналистика в наше време. Важна брънка от интригантската верига. Владетелите са ревниви. Приближените на краля и дори самият крал, са му поръчвали смешинките, а шутът е импровизирал, насочвайки присмеха към определено лице, представляващо някакво неудобство или заплаха - силна, уважавана фигура - с авторитет, който е било трудно да бъде пренебрегнат директно с властови лостове. Шутът често е играел ролята на маша. Има го в книжките, така че едва ли е виц.

  2016-03-07T21:39:40+02:00