Ивайло, радвам се, че изглежда така. Започнах преди 1година като хоби, но вече ми става нещо като професия, защото мноооого ми харесва да рисувам..
Милена, благодаря за хубавият коментар!
Замисълът е невероятен! Наистина споменът е като букет цветя- увяхващ бавно, но в крайна сметка загиващ. И това отронване на листенцата едно по едно така, както ден след ден всичко свързано със спомена избледнява е предадено истински. Чудесно е, когато човек влага дълбока мисъл в творчеството си. Поздравления за истинския творец!
Благодаря ви, на всички!
Бети, трябваше да бъдат маргарити, но още не съм свикнала със шпатула да рисувам и малко странни се получиха Кадир, добре си с броенето, но си пропуснал тези при розите Светлана и аз съм фенка на детските ти вълшебства, които създаваш!
Елена, и двете имаме слабост към маковете, защо ли.. Септември, Сеси, Тинтири винаги сте добре дошли!