Връщам се отново към тази картина, след години. И виждам пластичността, както и увереността, която се придобива само с учене и рисуване. Както казваше един художник, с когото служихме заедно в казармата: “Ако чакам да ме споходи вдъхновението, ще рисувам по две картини на година”. Няма да споменавам тривиални неща като как се рисуват различни материали като стъкло, кожа, метал, композиция и теория на цветовете. Все скучни теми за обсъждане за “популярните” форумни “художници”, които не искат и не искат и не искат да следват правилата, и това е то. Но да не ставам скучен като Кенет Кларк. 😊
От друга страна, многото рисуване не допринася за добрата стойност на работата, ако нямаш талант. Защото само с работа не се случва магията. Нали? Иска се и душа, а нея нито можеш да я купиш, нито да я научиш. Тя си знае пътя, и идва при когото трябва.
Благодаря Петър, Катя и Ина Калина за коментарите!
Рисувам чрез метафори неща, които ми се случват , вълнуват, впечатляват....
Не рисувам автопортрети , но обличам в други образи (донякъде фантастични) моите емоции.
Жената е и кралица в семейстото. Короната е бляскава , но има цена...
Тя трябва да е властна, неслучайно е с корона. На мен ми хареса ракурсът, и кожата на лицето, която е груба на места, и миглите, и алените устни, и всичко. Хареса ми и синьото, във всичките му нюанси. Една глава без тяло - застинала в пространството, но не задълго. 👍