Човекът живее, докато времето не го надвие. Всяка изминала година оставя отпечатък, всяка загуба се превръща в тежест, но и в мъдрост. Погледът му не пита, не обвинява – само носи бремето на всичко преживяно. - Nebula
Вашите думи означават много за мен. Тази картина е отражение на нещо, което видях и усетих, докато бях на Атонския полуостров – тишината на монасите, погледите им, които разказваха истории без думи. Вярвам, че времето може да ни смаже, но душата не познава граници. Пътят ѝ е безсмъртен и дори когато телата ни остареят, тя продължава да свети, макар и болката и теглото да я задушават. Благодаря, че споделяте този миг с мен.
Заглавието е впечатляващо! Запомнила съм тази фраза отпреди години, когато се шегувахме с някой, който често я употребяваше. Картината Ви е отлична! Респект!