Благодаря на Злати, Петя, Сени, и не на последно място на теб, Лъчезаре, че ни връщаш тука!
И стихото на Марийчето, вързано към картината, е много хубаво!
Денят е син! Като гердан момински
изнизват се минутите му летни.
Крилете ми гребат вълни и искат
по-силно и от слънцето да светят.
Във вазата на времето листенца ...