Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Истинското протестантство възниква като форма на религиозно дисидентство. Дисидентът е човек, който активно възразява или се противопоставя на общоприетото или налагано мислене, доктрина, политика, институция, власт, особено при диктаторски и тоталитарни режими. В религиозен смисъл истинското протестантство е опозиция на всяка религиозна форма, която се противи на новозаветната истина. За първи път терминът дисидент е употребен през 1766 г. по адрес на протестантите.
Процесите довели до възникването на протестантството са сложни, но най-общо казано, протестантството е връщане към чистотата и простотата на вярата в Христос – онази практична вяра, която е резултат от откровението, че Бог стана човек, за да възстанови връзката на човека със Себе Си. Това убеждение е основано на пет духовни истини, които са колкото семпли, толкова и са фундаментални за отношението на вярващия към своя Създател.
Петте истини на протестантството най-общо казано са:
1. Само Писанието е изцяло Боговдъхновеното Божие Слово;
2. Спасението на човешката душа е само чрез вяра;
3. Спасението е само поради Божията благодат. Благодатта е преди всичко творческа сила на Бога да преобразява хората отвътре. Колкото повече напредваме в християнския си живот, толкова по-малко сме склонни да си приписваме някакви заслуги и толкова повече изпитваме необходимост да благодарим на Бога за всичко;
4. Само Христос е пътя, истината и живота. Тази истина разкрива колко сериозно на практика е отстъплението на част от протестантите от протестантството. Пример за това отстъпление е юдеоцентричното тълкуване на множество пасажи от Писанието. Доктриналният сблъсък между изповядващите юдеоцентризма и вярващите, които твърдят, че Христос е центърът на всичко, съпътства цялата история на църквата. Христоцентризмът връща към първите три истини и сочи към петата, а също така обяснява и тълкува цялото Писание.
5. Славата принадлежи само на Бога.