Загубих играта със живота,
за пореден път се провалих,
а исках само да обичам
и да направя някого щастлив.
Но уви на става, както искам,
с хората играя на рулетка,
техните сърца в ръка стискам
и чувствата подреждам в сложна плетка.
Живота си намразих,
целият изпълнен е с лъжи
и хората, които някога обичах
сега мразя ги, защото ме боли.
© Ливия Радева All rights reserved.
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
