Загубих играта със живота,
за пореден път се провалих,
а исках само да обичам
и да направя някого щастлив.
Но уви на става, както искам,
с хората играя на рулетка,
техните сърца в ръка стискам
и чувствата подреждам в сложна плетка.
Живота си намразих,
целият изпълнен е с лъжи
и хората, които някога обичах
сега мразя ги, защото ме боли.
© Ливия Радева All rights reserved.
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
