Feb 1, 2014, 9:53 PM

* * *

949 0 1
Не обичам бургаската зима,
влажния студ, киша и мраз.
И жадувам по-бърз край да има,
да се стопли отново край нас.

Ако има снежец, да е меко,
да вали като в приказен сън.
Но без вятър, че става нелеко
и неприятно да си навън.

А жадува за пролет душата,
малко слънчице, топли лъчи.
Тревичка набола там по земята,
весели хора със топли очи.

27.01.2014 г.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Красимира Иванова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...