Dec 28, 2005, 11:18 PM

" " "

  Poetry
767 0 0

    "  "  "

Дарявам ти на ден по дума - цвете,

за да закичиш своя свят.

Да ти е весело и топло

дори да има буря вън.

Една жена- откраднала от есента

пленителните, нежни багри,

да  ги дари сега на теб.

Подръж ги във ръце,

опитай аромата -

една жена душата си ти дава,

ако поискаш -

може да я съхраниш,

ако поискаш -

тя е твоя.

Тя цялата е есенна морава

готова да те приюти!

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Елена Бързева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...