28.12.2005 г., 23:18

" " "

771 0 0

    "  "  "

Дарявам ти на ден по дума - цвете,

за да закичиш своя свят.

Да ти е весело и топло

дори да има буря вън.

Една жена- откраднала от есента

пленителните, нежни багри,

да  ги дари сега на теб.

Подръж ги във ръце,

опитай аромата -

една жена душата си ти дава,

ако поискаш -

може да я съхраниш,

ако поискаш -

тя е твоя.

Тя цялата е есенна морава

готова да те приюти!

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Елена Бързева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...