Jun 9, 2007, 8:14 PM

***

  Poetry
731 0 6

Пристъпвам  тихо.
Почти  ме  няма...

Гледам - без  вглеждащ  се...
Слушам - без  вслушващ  се...

...(Ето  го...)

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Георги Видинов All rights reserved.

Comments

Comments

  • Отдавна го препрочитам, но едва сега реших да оставя знак за това. Много ми хареса не само като стих, а и като усещане когато след като го прочете човек си затвори очите.
    Искам да знаеш още нещо, защото е безмислено да пиша думички след някоя картина. Онова, което ми харесва в твоите картини, е отново същото това усещане за атмосфера, която ми се иска да ме обгърне. Не зная дали се изразявам разбираемо или професионално. Не е комплимент, а само ... констатация.
  • Интригуващо и невероятно примамливо.И аз обичам да ходя на пръсти.
  • ПОТЪНАХ В МЕДИТАЦИЯ
  • Ето го..щастието!
  • Това е...

Editor's choice

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...