9 июн. 2007 г., 20:14

***

734 0 6

Пристъпвам  тихо.
Почти  ме  няма...

Гледам - без  вглеждащ  се...
Слушам - без  вслушващ  се...

...(Ето  го...)

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Георги Видинов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Отдавна го препрочитам, но едва сега реших да оставя знак за това. Много ми хареса не само като стих, а и като усещане когато след като го прочете човек си затвори очите.
    Искам да знаеш още нещо, защото е безмислено да пиша думички след някоя картина. Онова, което ми харесва в твоите картини, е отново същото това усещане за атмосфера, която ми се иска да ме обгърне. Не зная дали се изразявам разбираемо или професионално. Не е комплимент, а само ... констатация.
  • Интригуващо и невероятно примамливо.И аз обичам да ходя на пръсти.
  • ПОТЪНАХ В МЕДИТАЦИЯ
  • Ето го..щастието!
  • Това е...

Выбор редактора

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...