9 июн. 2007 г., 20:14

*** 

  Поэзия
593 0 6

Пристъпвам  тихо.
Почти  ме  няма...

Гледам - без  вглеждащ  се...
Слушам - без  вслушващ  се...

...(Ето  го...)

© Георги Видинов Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Отдавна го препрочитам, но едва сега реших да оставя знак за това. Много ми хареса не само като стих, а и като усещане когато след като го прочете човек си затвори очите.
    Искам да знаеш още нещо, защото е безмислено да пиша думички след някоя картина. Онова, което ми харесва в твоите картини, е отново същото това усещане за атмосфера, която ми се иска да ме обгърне. Не зная дали се изразявам разбираемо или професионално. Не е комплимент, а само ... констатация.
  • Интригуващо и невероятно примамливо.И аз обичам да ходя на пръсти.
  • ПОТЪНАХ В МЕДИТАЦИЯ
  • Ето го..щастието!
  • Това е...
  • да, ееей там
Предложения
: ??:??