Jun 6, 2006, 5:46 PM

*** :)

  Poetry
1.2K 0 6
Когато някой ден очи затворя
и си отида без да проговоря,
запалка във ръката ми сложи
и бяла Арда в гроба остави.

И няма да ме има в този ден,
но ти ще продължиш да пушиш и без мен,
а всяка бяла Арда по света
ще ти напомня колко близо е смъртта.

И всяка нощ ще идвам във съня
от твоите цигари да крада,
затуй кутия не, а стек
сложи във дървения ми ковчег.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Мартина All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...