6.06.2006 г., 17:46

*** :)

1.2K 0 6
Когато някой ден очи затворя
и си отида без да проговоря,
запалка във ръката ми сложи
и бяла Арда в гроба остави.

И няма да ме има в този ден,
но ти ще продължиш да пушиш и без мен,
а всяка бяла Арда по света
ще ти напомня колко близо е смъртта.

И всяка нощ ще идвам във съня
от твоите цигари да крада,
затуй кутия не, а стек
сложи във дървения ми ковчег.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мартина Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...