*****
*****
Замръзва споменът. Изгаря нощта.
И някак нещата се сливат в едно.
Бушува стихия - разяжда душата ми;
Превива се волята –крехко стебло.
Забравям за думите –в тях няма магия,
А чувствата влачат се жалки в прахта...
................................................................
От този прах ще изровя сърцето си.
Ще го скрия добре от чужди очи.
Ще извикам усмивка пак на лицето си
(Какво от това че отвътре гори....)
Така ще посрещна новата нощ
Но този път аз ще бъда стихията,
Която пробожда душата и с нож.
© Мими Иванова All rights reserved.
/6/