*****
Замръзва споменът. Изгаря нощта.
И някак нещата се сливат в едно.
Бушува стихия - разяжда душата ми;
Превива се волята –крехко стебло.
Забравям за думите –в тях няма магия,
А чувствата влачат се жалки в прахта...
................................................................
От този прах ще изровя сърцето си.
Ще го скрия добре от чужди очи.
Ще извикам усмивка пак на лицето си
(Какво от това че отвътре гори....) ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up