*****
Замръзва споменът. Изгаря нощта.
И някак нещата се сливат в едно.
Бушува стихия - разяжда душата ми;
Превива се волята –крехко стебло.
Забравям за думите –в тях няма магия,
А чувствата влачат се жалки в прахта...
................................................................
От този прах ще изровя сърцето си.
Ще го скрия добре от чужди очи.
Ще извикам усмивка пак на лицето си
(Какво от това че отвътре гори....) ...