Jan 30, 2007, 10:13 AM

****

  Poetry
845 0 4
                                                          НА ТАТКО
                                                 с много обич и уважение             
                                                                
     Животът е труден ,но ти го живееш 
     понесъл грехове и товари на гръб,
     почти не говориш,а само раздаваш,
     боли те от думите ,но премълчаваш.

    И тъй си минават годините
    за тебе във мъка, за нас в безразличие,
    гледаш напред, забравяш за думите,
    страхуваш се да не свършат годините.

                                                                     04.2006г.





































Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Румяна Михалева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...