30.01.2007 г., 10:13

****

851 0 4
                                                          НА ТАТКО
                                                 с много обич и уважение             
                                                                
     Животът е труден ,но ти го живееш 
     понесъл грехове и товари на гръб,
     почти не говориш,а само раздаваш,
     боли те от думите ,но премълчаваш.

    И тъй си минават годините
    за тебе във мъка, за нас в безразличие,
    гледаш напред, забравяш за думите,
    страхуваш се да не свършат годините.

                                                                     04.2006г.





































Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Румяна Михалева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...