Apr 22, 2006, 4:10 PM

* * *

  Poetry
750 0 4
Искам с мрака да се слея,
да изчезна на мига.
С мътъвците аз да пея на тъгата песента.
Не искам вече да живея,
смърт, ела ме посети
и твойта песен ще запея,
само ме вземи.

Едно едничко нещо ми остана,
един човечец,който ме крепи.
Лекува с нежен поглед мойта рана
рана, която бавно ме мори.

Но с него ще се срещнем в Ада
там отивам аз - далеч от тук.
Животът ми вече пропада -
уви, превърнех се в боклук!!!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Алдариел All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...