Не искам,
прегърнала букета на търпението,
да гледам през прозорец,
който води мислите до никъде.
Не искам със болезнено видение
да затворя всяка глуха улица
и навсякъде да стигам с питане.
Омръзна ми от тичане
на място
и от на възрастни плача.
Искам всеки ден да раждам хляб,
заченат от мислите за бъдещето.
© Ан All rights reserved.