25.06.2007 г., 13:38 ч.

*** 

  Поезия
861 0 5

Не искам,

прегърнала букета на търпението,
да гледам през прозорец,
който води мислите до никъде.

Не искам със болезнено видение
да затворя всяка глуха улица
и навсякъде да стигам с питане.

Омръзна ми от тичане
на място
и от на възрастни плача.

Искам всеки ден да раждам хляб,
заченат от мислите за бъдещето.

© Ан Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??