Jun 17, 2006, 11:37 AM

* * *

  Poetry
810 0 1

Да ти разкажа ли как умра душата?
Как в агония от света се отрича?
Убиват я очите ти студени,сякаш непознати,
очи,които тя докрай ще обича!

Да ти разкажа ли как угасват мечтите?
Как,изтрагнати от сърцето,болят?
Убиват ги словата ти и лъжите-
лъжи,които докрай ще горят!

Да ти разкажа ли как любовта си отива?
Как помита всичко по пътя си кратък?
И се връща отново,отново е жива,
да вземе сърцето ми без остатък.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Лили Николова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...