17 jun 2006, 11:37

* * *

  Poesía
815 0 1

Да ти разкажа ли как умра душата?
Как в агония от света се отрича?
Убиват я очите ти студени,сякаш непознати,
очи,които тя докрай ще обича!

Да ти разкажа ли как угасват мечтите?
Как,изтрагнати от сърцето,болят?
Убиват ги словата ти и лъжите-
лъжи,които докрай ще горят!

Да ти разкажа ли как любовта си отива?
Как помита всичко по пътя си кратък?
И се връща отново,отново е жива,
да вземе сърцето ми без остатък.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Лили Николова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...