17 jun 2006, 11:37

* * *

  Poesía
812 0 1

Да ти разкажа ли как умра душата?
Как в агония от света се отрича?
Убиват я очите ти студени,сякаш непознати,
очи,които тя докрай ще обича!

Да ти разкажа ли как угасват мечтите?
Как,изтрагнати от сърцето,болят?
Убиват ги словата ти и лъжите-
лъжи,които докрай ще горят!

Да ти разкажа ли как любовта си отива?
Как помита всичко по пътя си кратък?
И се връща отново,отново е жива,
да вземе сърцето ми без остатък.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Лили Николова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....