***
Една реалност от приказно небе,
една илюзия като милувка на дете,
една мечта, която привечер шепти,
безброй звезди, загатващи отминалите дни.
Две очи слепи за деня,
две сърца, плачещи за топлина,
две души със скършени крила,
и безброй минаващи, прозиращи лица.
Една усмивка грееща като луна,
една сълза, но по-красива от роса,
две тъмни, търсещи кълба,
но една невидима тайнствена съдба.
Една безкрайна обич, озаряваща земята
две прелестни създания, сливащи се тихичко с мрака,
един сияещ ангел от приказно небе,
галещ нежно две топли, търсещи ръце.
© Деяна All rights reserved.
