21 jun 2006, 17:16

***

  Poesía
1.1K 0 7
 
Една реалност от приказно небе,
една илюзия като милувка на дете,
една мечта, която привечер шепти,
безброй звезди, загатващи отминалите дни.

Две очи слепи за деня,
две сърца, плачещи за топлина,
две души със скършени крила,
и безброй минаващи, прозиращи лица.

Една усмивка грееща като луна,
една сълза, но по-красива от роса,
две тъмни, търсещи кълба,
но една невидима тайнствена съдба.

Една безкрайна обич, озаряваща земята
две прелестни създания, сливащи се тихичко с мрака,
един сияещ ангел от приказно небе,
галещ нежно две топли, търсещи ръце.




¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Деяна Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...