Jun 28, 2006, 5:00 PM

* * *

  Poetry
1.3K 0 3
    Не не вярвам,че си грешка в живота ми дори да ме боли
    не не вярвам ,че превърна се любовта в горчива сълза
    Луда обич ме изгаря, но ме забрави как да скрия тез сълзи
    Не казвай ще се върна утре безкрайно дълго е това
    и когато съмне ти прегърни ме малко обич  дай ми хайде лъжи ме
    каква съм аз сега в твоите очи не казвай замълчи
    Защо ме караш да се чувствам сякаш вече съм в ръцете ти 
    каква магия ми направи че не мога да си кажа спри...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Натали Стоянова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...