* * *
Приемам цветовете на стените
без съпротива,
като строгите закони и молитвите.
... от празнота!...
И ставам тъй безлична,
като тях.
А може би и като тях неуязвима?
Но ме боли
неотстъпчивостта от прави линии.
Безизразната маска на симетрия
и гладкият покой на цветовете
не могат да ме поберат!...
Прелялата в очите ми тъга
ще стане песен
и, полетяла на крилете й,
ще я раздавам в изгреви,
дъждовни мигове
и пролетни ята...
А после зная,
приземяването няма да е лесно,
но ще съм аз! - до невъзможност истинска
и надживяла себе си
и хладните квадрати на стените...
...с една мечта!...
без съпротива,
като строгите закони и молитвите.
... от празнота!...
И ставам тъй безлична,
като тях.
А може би и като тях неуязвима?
Но ме боли
неотстъпчивостта от прави линии.
Безизразната маска на симетрия
и гладкият покой на цветовете
не могат да ме поберат!...
Прелялата в очите ми тъга
ще стане песен
и, полетяла на крилете й,
ще я раздавам в изгреви,
дъждовни мигове
и пролетни ята...
А после зная,
приземяването няма да е лесно,
но ще съм аз! - до невъзможност истинска
и надживяла себе си
и хладните квадрати на стените...
...с една мечта!...
© Йорданка Гецова All rights reserved.
