Jul 23, 2006, 7:21 PM

* * *

  Poetry
719 0 1

Искам да отпия глътка свеж въздух,
да се
впусна в свят - неизследван, непознат,
да се хвърля надолу без страх,
че нямам опит в този занаят.

Искам да вървя без да гледам къде стъпвам,
с поглед, отправен изцяло напред.
От шумове необясними да не се притеснявам
 - да крача уверено по пътя поет.

Искам от тъмното да не се страхувам
- да приемам спокойно нощта.
И да знам, че опасности съществуват,
да вярвам, че с тях ще се преборя сама.

Искам да има вятър в косите ми,
да се оглеждам в кристално чиста и бистра вода,
да се излегна на тревата
    и да преоткрия мечтите си...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Милена Енева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...