23.07.2006 г., 19:21

* * *

724 0 1

Искам да отпия глътка свеж въздух,
да се
впусна в свят - неизследван, непознат,
да се хвърля надолу без страх,
че нямам опит в този занаят.

Искам да вървя без да гледам къде стъпвам,
с поглед, отправен изцяло напред.
От шумове необясними да не се притеснявам
 - да крача уверено по пътя поет.

Искам от тъмното да не се страхувам
- да приемам спокойно нощта.
И да знам, че опасности съществуват,
да вярвам, че с тях ще се преборя сама.

Искам да има вятър в косите ми,
да се оглеждам в кристално чиста и бистра вода,
да се излегна на тревата
    и да преоткрия мечтите си...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Милена Енева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...