23.07.2006 г., 19:21

* * *

723 0 1

Искам да отпия глътка свеж въздух,
да се
впусна в свят - неизследван, непознат,
да се хвърля надолу без страх,
че нямам опит в този занаят.

Искам да вървя без да гледам къде стъпвам,
с поглед, отправен изцяло напред.
От шумове необясними да не се притеснявам
 - да крача уверено по пътя поет.

Искам от тъмното да не се страхувам
- да приемам спокойно нощта.
И да знам, че опасности съществуват,
да вярвам, че с тях ще се преборя сама.

Искам да има вятър в косите ми,
да се оглеждам в кристално чиста и бистра вода,
да се излегна на тревата
    и да преоткрия мечтите си...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Милена Енева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....