Aug 21, 2006, 4:23 PM

* * *

  Poetry
949 0 2
Животът е канара от камъни,
в които препъваш се падаш и ставаш,
понякога викаш за помощ,
ала няма кой да те чуе.
Помоща си е в теб,
намери я човече ,
открии неземния блян на живота
и "вечен" ще бъдеш ,
ще можеш да виждаш,това
що мнозина не могат
ще прозреш и усетиш
смисъла на човешкото битие,
а то е добрината и любовта !

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Даниела Цветанова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...