Sep 15, 2009, 4:30 PM

~***~

623 0 0

Дали вече съм себе си наистина?

Май, от търсене, изгубих верния път!

Лицето си крия под маски изписани

и в приятелите си виждам врага.

Сякаш светът се стоварва отгоре ми,

сякаш се кърши клон от дърво -

а съвестта ми със себе си бори се,

като блудница в чуждо легло...

Дали вече съм себе си наистина?

Кой може да каже с точност това?

Слагам маска след маска неискрена

и се моля да си дам прошка сама...

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Хриси Саръова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...