Дали вече съм себе си наистина?
Май, от търсене, изгубих верния път!
Лицето си крия под маски изписани
и в приятелите си виждам врага.
Сякаш светът се стоварва отгоре ми,
сякаш се кърши клон от дърво -
а съвестта ми със себе си бори се,
като блудница в чуждо легло...
Дали вече съм себе си наистина?
Кой може да каже с точност това?
Слагам маска след маска неискрена
и се моля да си дам прошка сама...