Изгубих се в посоките на дните
Изгубих се в посоките на дните.
Сърцето ми мълчи. Разнопосочно!
Живея си (на някого в очите)
Умирам - иначе... Съвсем нарочно!
На някого - във сънищата влизам.
Неканена, и рошава. Пияна!
Събличам скромно бялата си риза.
Оставам само по Душа. И рана.
За някого - съм сламката последна.
За някого - недостижима кота...
Бездомен мой! И аз си имам бездна...
Две крачки ми остават - до Голгота.
Прости ми, че не мога да ти пиша!
(На птиците перата оредяха...)
Понякога - за тебе плача скришом.
Но двете ми ръце - не правят стряха...
Кафето е студено във неделя.
(Навярно тишината го убива)
Сърце не топли чуждата постеля.
И на раздяла - всичко е красиво!
О, на раздяла - всичко е красиво!
Не сте ли забелязали - внезапно,
буквално миг, преди да стане сиво -
как ни връхлита Любовта - обратно?
Съвсем за кратко - два, три мига, само! -
за да обърка повече нещата...
С усмивка крива, после, с голо рамо -
виновно се изнизва... през вратата.
Когато се изгубя - съм в очите
на всички недовършени любови...
Една от тях (най-тъжната) се скита...
За нея ли съм - капката отрова?
Навярно съм... на Времето в сълзите -
когато, всъщност... никъде ме няма!
Студено е... без обич под звездите...
И тясно е за сам... легло за двама.
© Гълъбина Митева All rights reserved.
