Oct 6, 2006, 10:55 PM

* * *

  Poetry
696 0 1

~*~*`*~*~ ~*~*`*~*~  ~*~*`*~*~

 

 

Един прозорец води към дома.
Един прозорец води към небето.

Един прозорец и една мечта

Обсипани в мрак и светлина.

 

 Един прозорец непознат и тъмен.

Един прозорец ,по пътя към него

 е стръмен.

Един прозорец – мрачен и жесток.

Един прозорец и една любов.

Един прозорец презиран и мразен

от всички, но не и от мен.

Един прозорец – близък, далечен,

 но славен.

Прозорецът на моят живот и ден!

 

~*~*`*~*~ ~*~*`*~*~  ~*~*`*~*~

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Надя Стоянова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...